...MI AMOR!
Каталунско село на лазурен бряг. Прашен залез, улица разбита. Ужасéн препусках във лудешки бяг. А подире ми дузина разгневени бика. Дим побягнал от съдба злочеста. Пъклени рога фучащи без пощада. В позор напуснах бясната фиеста, лашнат над една порутена ограда. Оттам кикотеше се прелестна бонита. А аз безславно тръшнал се в прахта. Над мен надвесена през смях попита - "Que pasó, señor?", протягайки ръка. Пред нея в миг стоях изправен, след тази луда, яростна корида. Пленен отвърнах с глас сподавен - "Muchas gracias, amiga!" Със сластни устни и очи канелени, коси от абанос, червена роза, закръглен бюст, поли дантелени, пред мен стоеше в грациозна поза. Фламенко звучно се разля на плаца. Застанал строен като матадор, страстно свиреше на кедрова китара самият Пако Де Лусия...истински фурор! Прегърнал в унес мойта сеньорита сред огнените ритми на нощта, с назряла в мене жар нескрита целувах я, кипеше ми кръвта. И зяпнал бях в гръдта й свежа. Тя смееше се на глупашкия ми взор. В мигом люшна ме световъртежа, чул нейното -"Te amo mucho, mi amor!" |