...MI AMOR!

Каталунско село на лазурен бряг.
Прашен залез, улица разбита.
Ужасéн препусках във лудешки бяг.
А подире ми дузина разгневени бика.

Дим побягнал от съдба злочеста.
Пъклени рога фучащи без пощада.
В позор напуснах бясната фиеста,
лашнат над една порутена ограда.

Оттам кикотеше се прелестна бонита.
А аз безславно тръшнал се в прахта.
Над мен надвесена през смях попита
- "Que pasó, señor?", протягайки ръка.

Пред нея в миг стоях изправен,
след тази луда, яростна корида.
Пленен отвърнах с глас сподавен
- "Muchas gracias, amiga!"

Със сластни устни и очи канелени,
коси от абанос, червена роза,
закръглен бюст, поли дантелени,
пред мен стоеше в грациозна поза.

Фламенко звучно се разля на плаца.
Застанал строен като матадор,
страстно свиреше на кедрова китара
самият Пако Де Лусия...истински фурор!

Прегърнал в унес мойта сеньорита
сред огнените ритми на нощта,
с назряла в мене жар нескрита
целувах я, кипеше ми кръвта.

И зяпнал бях в гръдта й свежа.
Тя смееше се на глупашкия ми взор.
В мигом люшна ме световъртежа,
чул нейното -"Te amo mucho, mi amor!"