СЕЛСКИ ПОРИВ  

Рошав петльо кукурига рано,
прегракналото гърло си раздира,
на кокошките се хвърля само,
цял ден не им дава мира.

Прасчо във обора се въргаля,
в сметта той радостен пълзи,
и гледа повече да се окаля,
доволен в кочинката си грухти.

На двора Шаро си играе,
захапал кокал във прахта,
подхвърля го насам-натам и лае,
постигнал кучешката си мечта.

В хамака Пейо си лежи,
потънал в мисли стихове реди,
в порив за любимото му село старо,
за рошавия петльо, Прасчо, верният му Шаро.