ПРЕЛОМНО

Детски глъч отекна в чезнещия залез. Една посърнала вдовица блуждаеше в сумрака, без посока.

- "Сбогом..." - сподавено шепнеха устните й. 

Морският прилив впиваше тъгата си в пясъчните дюни, а оклюмали вълни се пенеха в скалните проломи.

Заболелият й любим бе издъхнал на дланите й, които сега стискаха в усилна скръб негов златен монограм. А в утробата й пулсираше сърцето на рожба, плод на искрена любов...любов, която хранеше Боговете.

В една млада утрин, през сърцето я обжегна състрадателният огън на предан ангел, да облекчи тръпчивата й меланхолия, въздигайки у нея жертвения дух на всеотдайна майка.

А духът на нейния възлюбен, в преломен катарзис се разгръщаше навред из необозримата вселена - от земната сфера чак до Слънцето и отвъд, където мощен взрив на звездна свръхнова съсече тъмнината.

Когато космосът притихна, от Земята се понесе писъка на новородено и песента на сладкопойна птица.