ПЕСЕН     

Някой песен е запял
в утрото пронизва тишината,
мелодия красива е избрал,
покой донася на душата.

Учудено отправям се навън,
певеца с поглед да намеря.
В зора сияйна нежен звън
как кара ме за обич да копнея.

Пеперуди реят се из небесата, 
летят те някак хаотично.
Като ноти в ария събрани,
в хаоса си
по-красиви са от всичко.

Някой песен е запял,
деца щастливи гонят се игриво.
И смисъла й всеки е узнал,
дори и звярът гледа милостиво.

Как радост във сърцето никне,
сърце пропито от тъга,
до него друго да обикне,
надежда носи песента.

И всички без да влагат воля
държат се някак по-човечно.
На колене аз падам и се моля
да слушам тази песен вечно.