ПЕСЕН
Някой песен е запял в утрото пронизва тишината, мелодия красива е избрал, покой донася на душата. Учудено отправям се навън, певеца с поглед да намеря. В зора сияйна нежен звън как кара ме за обич да копнея. Пеперуди реят се из небесата, летят те някак хаотично. Като ноти в ария събрани, в хаоса си по-красиви са от всичко. Някой песен е запял, деца щастливи гонят се игриво. И смисъла й всеки е узнал, дори и звярът гледа милостиво. Как радост във сърцето никне, сърце пропито от тъга, до него друго да обикне, надежда носи песента. И всички без да влагат воля държат се някак по-човечно. На колене аз падам и се моля да слушам тази песен вечно. |