ОТКРОВЕНИЕ
Пристъпваш леко с осанка на сърна в зелена шума и впиваш длани в зейналата ми душа. Прегръдката ни е космична одисея в безвремие и тиха безтегловност. Аз чезна безвъзвратно в меко руно, забулен с шеметната музика на твоите коси. В проблясъка на сластните ти устни дъхът ми трепетно отеква. А пурпурните пламъци на здрача прощално тлеят в любещите ти зеници. Далеч си. Над мен в нощта звезди мъждукат и шепнат ми истории за теб. В душата ми гравиран е ликът ти. Едно зрънце на буден спомен търкули се из закопнелият ми дух, покълна от жарта на вечната ни страст и с грация разпука се в красиво цвете. |