ОТКРОВЕНИЕ

​Пристъпваш леко с осанка на сърна в зелена шума и впиваш длани в зейналата ми душа.

Прегръдката ни е космична одисея в безвремие и тиха безтегловност.

Аз чезна безвъзвратно в меко руно, забулен с шеметната музика на твоите коси. В проблясъка на сластните ти устни дъхът ми трепетно отеква. А пурпурните пламъци на здрача прощално тлеят в любещите ти зеници.

Далеч си.
Над мен в нощта звезди мъждукат и шепнат ми истории за теб.
В душата ми гравиран е ликът ти.
Едно зрънце на буден спомен търкули се из закопнелият ми дух, покълна от жарта на вечната ни страст и с грация разпука се в красиво цвете.