ОМРАЗА 
                               /посветено на пушачите/

Мразя тези гадове неземни,
тровят въздуха ми безогледно,
те са на разсъдък бедни
и да пукнат мисля, че е редно!
Облак дим в лицето ми изпращат.
Молиш ги да спрат,
те пък се заяждат!

Дама с бебе във корема
безобразно смуче дим,
гледам я и ужас ме обвзема
- ще отрасне то 
с дефект непоносим!
Хич не я е грижа даже,
дъвчи нагло своя фас,
на детето здравето ще смаже,
пуши вече 
повече от час!

В градината децата си играят,
лудеят, скачат и пикаят.
Тук-там някое сере,
стрък трева дупето му боде!
На пейката другарката седи,
едно дете във скута й пърди.
Защо ли тя не го усеща!?
Та нали и детската пръдня 
не мирише на цветя!
Потънала във облак по-смрадлив,
с цигара във устата 
опушва тя децата!
Как няма някой да посмее
плесница да й зашлеви?
От такива като нея
озоновата дупка зее
над нашите глави!

Гадже да си хвана ме е страх.
Видиш ли - тя пуши
и здравето ми е във шах!
Целувка ли, о не
- на пора задника 
да цункам по-добре!
Никотина впил се е в зъбите.
От дъха й ще повърна
и преди да се оригне,
ще бягам без да се обърна!

Задъхан във таксито скачам,
но ей го на ..шофьор-серсем,
задавен в пушека му кашлям,
бакшиш да давам аз нещем!

Пушачи...пазете ме от тези наркомани!
Под “ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО”
си запалват,
смрадта им дишат други
и няма пред кого да се пожалват!

Душата ми се пълни със омраза, 
ще довърша тези твари!
Секвам им завинаги екстаза,
с барут ще тъпча техните цигари!

Мразя ги,
мразя тези гадове неземни,
тровят въздуха ми безогледно,
те са на разсъдък бедни
и да пукнат мисля, че е редно!