ОМРАЗА
/посветено на пушачите/ Мразя тези гадове неземни, тровят въздуха ми безогледно, те са на разсъдък бедни и да пукнат мисля, че е редно! Облак дим в лицето ми изпращат. Молиш ги да спрат, те пък се заяждат! Дама с бебе във корема безобразно смуче дим, гледам я и ужас ме обвзема - ще отрасне то с дефект непоносим! Хич не я е грижа даже, дъвчи нагло своя фас, на детето здравето ще смаже, пуши вече повече от час! В градината децата си играят, лудеят, скачат и пикаят. Тук-там някое сере, стрък трева дупето му боде! На пейката другарката седи, едно дете във скута й пърди. Защо ли тя не го усеща!? Та нали и детската пръдня не мирише на цветя! Потънала във облак по-смрадлив, с цигара във устата опушва тя децата! Как няма някой да посмее плесница да й зашлеви? От такива като нея озоновата дупка зее над нашите глави! Гадже да си хвана ме е страх. Видиш ли - тя пуши и здравето ми е във шах! Целувка ли, о не - на пора задника да цункам по-добре! Никотина впил се е в зъбите. От дъха й ще повърна и преди да се оригне, ще бягам без да се обърна! Задъхан във таксито скачам, но ей го на ..шофьор-серсем, задавен в пушека му кашлям, бакшиш да давам аз нещем! Пушачи...пазете ме от тези наркомани! Под “ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО” си запалват, смрадта им дишат други и няма пред кого да се пожалват! Душата ми се пълни със омраза, ще довърша тези твари! Секвам им завинаги екстаза, с барут ще тъпча техните цигари! Мразя ги, мразя тези гадове неземни, тровят въздуха ми безогледно, те са на разсъдък бедни и да пукнат мисля, че е редно! |