ОГНЕНИ ЗЕНИЦИ     

Една светица в мен се вглежда,
усетила душевната ми сирота.
И погледът й топли ме в надежда,
с огнени зеници стапя ме в нощта.

Огнени зеници стапят ме в нощта.
Обжегва в мен сакрален огън.
Душата ми е тлееща сълза,
оставила следа от свиден спомен.

Огнени зеници стапят ме в нощта.
По лунен път препускат колесници.
Разпръсквам се навред като роса
из пърхащи крила на гургулици.

Огнени зеници стапят ме в нощта.
Зов възвишен из небето чух,
и вля се в мен нетленна светлина,
непреривен и молитвен дух.