ОГНЕНИ ЗЕНИЦИ
Една светица в мен се вглежда, усетила душевната ми сирота. И погледът й топли ме в надежда, с огнени зеници стапя ме в нощта. Огнени зеници стапят ме в нощта. Обжегва в мен сакрален огън. Душата ми е тлееща сълза, оставила следа от свиден спомен. Огнени зеници стапят ме в нощта. По лунен път препускат колесници. Разпръсквам се навред като роса из пърхащи крила на гургулици. Огнени зеници стапят ме в нощта. Зов възвишен из небето чух, и вля се в мен нетленна светлина, непреривен и молитвен дух. |