ОБИЧ
Дали аз срещал съм те някога? Полъх бил съм в твоите коси. В живот отминал пак били сме заедно. Две нежни, влюбени души. Целувай ме! Дълго чакали сме пролетта, (ти някога със мен изпрати я), покълнала в разлистени цветя, на залеза в ухайните обятия. Нощта е приказна, вълшебна феерия. Самотна, падаща звезда, обсипа с пурпур небосвода. За миг просветна морската вода - огледало на космическа мистерия. На бряг до мен приседнала, лунна светлина, вълни шумящи. Поглеждаш ме, ръце протегнала. Зеници топли и любящи. Ти чувствена си, някак замечтана. Тъй сякаш си копняла всякога, нежно устните ти да целувам - сладина на дива ягода. И никога не ще угасва огънят горещ в очите ни. Лудешки бриз ни олюлява, полъхнал дългите ти кичури. До теб събуждам се, а пясъкът блести. Отново слънцето ни е огряло. Из длани пълни със мечти мъниста сипеш по горещото ми тяло. Прелетни ята в блян за топлина долитат в слънчевия ден. Сред свежи цветове на утринта, безмълвна, сгушваш се у мен. Обич моя, чиста и сияйна, сила си могъща и живителна, в грохота на бистри водопади, светлина лъчиста, oслепителна. Аз зная, срещал съм те някога. Полъх бил съм в твоите коси. В живот отминал пак били сме заедно. Две нежни, влюбени души. |