ОБИЧ     

Дали аз срещал съм те някога?
Полъх бил съм в твоите коси.
В живот отминал пак били сме заедно.
Две нежни, влюбени души.

Целувай ме!
Дълго чакали сме пролетта,
(ти някога със мен изпрати я),
покълнала в разлистени цветя,
на залеза в ухайните обятия.

Нощта е приказна, вълшебна феерия.
Самотна, падаща звезда,
обсипа с пурпур небосвода.
За миг просветна морската вода -
огледало на космическа мистерия.

На бряг до мен приседнала,
лунна светлина, вълни шумящи.
Поглеждаш ме, ръце протегнала.
Зеници топли и любящи.

Ти чувствена си, някак замечтана.
Тъй сякаш си копняла всякога,
нежно устните ти да целувам -
сладина на дива ягода.

И никога не ще угасва
огънят горещ в очите ни.
Лудешки бриз ни олюлява,
полъхнал дългите ти кичури.

До теб събуждам се, а пясъкът блести.
Отново слънцето ни е огряло.
Из длани пълни със мечти
мъниста сипеш
по горещото ми тяло.

Прелетни ята в блян за топлина
долитат в слънчевия ден.
Сред свежи цветове на утринта,
безмълвна, сгушваш се у мен.

Обич моя, чиста и сияйна,
сила си могъща и живителна,
в грохота на бистри водопади,
светлина лъчиста, oслепителна.

Аз зная, срещал съм те някога.
Полъх бил съм в твоите коси.
В живот отминал пак били сме заедно.
Две нежни, влюбени души.