НЕЩАСТНИК
Слънцето с лъчите си към мен посегна. Рекох си - “ На сянка да полегна!” Легнах аз на завет под дървото, но уцелих там на гаргата лайното. Опитах се към нея да погледна, ала с друго тя ме пренебрегна. Явно тук съм нежелан и потърсих камък по-голям. Тя от клона се изсмя, грозно гракна - ”Г-а-а, г-а-а!” И разпервайки крилата, накриво литна в маранята. Започнах с кърпичка лайненцата да бърша, но усетих миризма на тлъста мърша. Къде по дяволите да отида, туй дърво едно е в цялата пустиня! Така самотен съм и аз при липсата на женска страст! И преди за мойта да помисля, положението пак се вкисна. Бях нападнат от комари - вредни са за нервите ми тези долни твари! Помъчих се гърдите да издуя и към тях да се изплюя. Ала злобата ми някой секна, за малко аз от страх да се изчекна. Обръщам се да видя - а…гърбава камила! С атака тя ме изпревари и гадна храчка върху мен стовари. Тогава по главата я наложих и отново аз за моята любов се разтревожих. Калинка кацна на средния ми пръст. Повдигнах я нагоре над снажния си ръст. - “ Я, калинке, политни и къде ще се оженя ми кажи?” Тя към София политна и от радост аз опитах въздуха да ритна. В този град е моята жена и за мен тъгува тя! Калинката отпадна и полета и свърши, в черна локва тя се скърши. А една муха ми влезна във носа. Така е, хич не ми върви, нещастие душата ми криви. И мъката ми е неизлечима, когато аз не съм със моята любима! |