НЕЩАСТНИК     

Слънцето с лъчите си към мен посегна.
Рекох си - “ На сянка да полегна!”
Легнах аз на завет под дървото,
но уцелих там на гаргата лайното.
Опитах се към нея да погледна,
ала с друго тя ме пренебрегна.
Явно тук съм нежелан
и потърсих камък по-голям.
Тя от клона се изсмя,
грозно гракна - ”Г-а-а, г-а-а!”
И разпервайки крилата,
накриво литна в маранята.
Започнах с кърпичка
лайненцата да бърша,
но усетих миризма на тлъста мърша.
Къде по дяволите да отида,
туй дърво едно е
в цялата пустиня!
Така самотен съм и аз
при липсата на женска страст!
И преди за мойта да помисля,
положението пак се вкисна.
Бях нападнат от комари
- вредни са за нервите ми
тези долни твари!
Помъчих се гърдите да издуя
и към тях да се изплюя.
Ала злобата ми някой секна,
за малко аз
от страх да се изчекна.
Обръщам се да видя
- а…гърбава камила!
С атака тя ме изпревари
и гадна храчка
върху мен стовари.
Тогава по главата я наложих
и отново аз
за моята любов се разтревожих.
Калинка кацна
на средния ми пръст.
Повдигнах я нагоре
над снажния си ръст.
- “ Я, калинке, политни
и къде ще се оженя
ми кажи?” 
Тя към София политна
и от радост аз опитах
въздуха да ритна.
В този град е моята жена
и за мен тъгува тя!
Калинката отпадна
и полета и свърши,
в черна локва
тя се скърши.
А една муха
ми влезна във носа.
Така е,
хич не ми върви,
нещастие душата ми криви.
И мъката ми е неизлечима,
когато аз не съм
със моята любима!