- НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ
Не се страхувай! Бурята отмина. Помете всички самовлюбени души. С люта ярост далеко ги изрина да вият там в омразен хленч сами. С мен ела на този безметежен бряг да сътвориме тук начало на безкрая. Над мен се спускаш като благодат от тиха страст и трепетна омая. Привечер си моя буйна плам. В утрините си роса в тревата. Хванал твойта благовейна длан охотно те възнасям в синевата. Единствен се будя сред нежен зефир. Но зная, че нивга не ще те загубя. С мен си навред из земната шир и твоят любящ шепот ще чувам - в напева нощем на звездите стотици, в свежия полъх край горски ели, в крилатия устрем на волните птици, в гальовния ромон на морски вълни. |