НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ

Не се страхувай! Бурята отмина. 
Помете всички самовлюбени души. 
С люта ярост далеко ги изрина
да вият там в омразен хленч сами.

С мен ела на този безметежен бряг
да сътвориме тук начало на безкрая.
Над мен се спускаш като благодат 
от тиха страст и трепетна омая.

Привечер си моя буйна плам.
В утрините си роса в тревата.
Хванал твойта благовейна длан
охотно те възнасям в синевата.

Единствен се будя сред нежен зефир.  
Но зная, че нивга не ще те загубя.
С мен си навред из земната шир
и твоят любящ шепот ще чувам
в напева нощем на звездите стотици, 
в свежия полъх край горски ели, 
в крилатия устрем на волните птици,
в гальовния ромон на морски вълни.