ЛУНЕН  ШЕПОТ     

Нейде в мрака нощен
тлее пламъкът на свещ,
върху вехтото пиано
стапя восъка горещ.

Бавно нотите се леят
в тъжен тон, дълбок.
Завеси се ветреят
из прозореца широк.

В лунна блян 
две притворени очи.
Плам струи, 
бели бухнали коси.

В чувствена хармония,
трепне безутешен дух.
Геният твори мелодия,
макар лишен от слух.

Короните дървесни
сред тъговна мрачина
с ореоли обли светят
в бледа лунна светлина.

Дъжд умерено ръми
в пепеляв оттенък мек,
а бръшлянът есенно шуми,
духнат в полъх лек.

Музика душевна -
диря от сълза,
лунен шепот леко
носи се в нощта.

Древна стая, свод висок.
Пиано лее тон дълбок.
Дух кипи необуздан,
дух размирен, на титан.

Росни капки вятърът отнася.
Лунната соната вечността оглася.
Звук космичен, звук вековен.
О, велики мой, Бетовен!