ЗЛАТЕН ОДЪР
Слънчев сноп ме гали в бели утрини, блага светлина из твоите зеници влюбени. Ведра хлад на есента настъпила лъха из уханната ти гръд напъпила. Желаеш страстно мойте огнени обятия, сияйният ти дух всред тях е най-богатия. При мен ела и с жарни устни целуни ме! Със трепнещ стон нашепваш мойто име. В омаен валс на пламенни дихания, горещи пориви и чувствени стенания, устните ми пърхат в страст неудържима по тялото ти нежно като плащ коприна. Всевечна моя блян, богиня ти ли си? С нестихващ огън в пъстрите ти ириси! На златен одър двама сме безвременни, дълбоко в пурпура на залезите есенни. |