ЗЛАТЕН ОДЪР

Слънчев сноп ме гали в бели утрини,
блага светлина из твоите зеници влюбени.
Ведра хлад на есента настъпила
лъха из уханната ти гръд напъпила.

Желаеш страстно мойте огнени обятия,
сияйният ти дух всред тях е най-богатия.
При мен ела и с жарни устни целуни ме!
Със трепнещ стон нашепваш мойто име.

В омаен валс на пламенни дихания,
горещи пориви и чувствени стенания,
устните ми пърхат в страст неудържима
по тялото ти нежно като плащ коприна.

Всевечна моя блян, богиня ти ли си?
С нестихващ огън в пъстрите ти ириси!
На златен одър двама сме безвременни,
дълбоко в пурпура на залезите есенни.