ДУШЕВЕН ПЛАМЪК     

В утрото зaвърнал сe,
след полета астрален,
попиваш в тялото ми бавно.
Там скитник бил си сред звездите,
насищан от божествената длан.
С рой от ангели летял си
в орбити от блян любовна. 
Светлинен етер дa се влее
в алената твоя аура,
дух мой безкористен, в стремеж мистичен,
отново изгрева посрещаш..