ДАЛЕЧ
Изгубен ли вървях по стръмните пътеки, окаляни от тягостните дъждове, изсипани там някъде над тъжните, обрулени клони на здрача? Плахо стъпвайки в прогизнали треви, пропити с тъгата на погубени души, с ръце протегнати в мъгляви утрини, себе си ли търсех? Отдавна ли лежах в несвяст на пусти брегове, изхвърлен там от бурните вълни на мойто безпокойство? Дълго ли съм се пробуждал под наситения спектър на дъгата, и прогледнал надълбоко в себе си, най-сетне да целувам жарно топлите лъчи на изгрева, там някъде далеч в безкрайността, потънал в златното ти було, там някъде, до теб, безсмъртна моя.. |