ДАЛЕЧ     

Изгубен ли вървях по стръмните пътеки, окаляни от тягостните дъждове, 
изсипани там някъде над тъжните, обрулени клони на здрача? 
Плахо стъпвайки в прогизнали треви, пропити с тъгата на погубени души,
с ръце протегнати в мъгляви утрини, 
себе си ли търсех? 
Отдавна ли лежах в несвяст на пусти брегове, 
изхвърлен там от бурните вълни на мойто безпокойство? 
Дълго ли съм се пробуждал под наситения спектър на дъгата, 
и прогледнал надълбоко в себе си, 
най-сетне да целувам жарно топлите лъчи на изгрева, 
там някъде далеч в безкрайността, потънал в златното ти було, 
там някъде, 
до теб, безсмъртна моя..