ВЕДНЪЖ КОГАТО     

Веднъж когато теб видях 
по лунната пътека слязла. 
В бял палат на морски бряг. 
През проход балдахинен влязла.   

С ефирна рокля, самодивена, 
покрита в багри от цветя, 
по нежните ти рамене се стичаха 
ситни капчици роса.   

Пред мен безмълвна ти стоеше 
с коси разстлани, феерични.
И твоето лице блестеше.
Очи пламтящи и мистични.   

Прилив топъл и лазурен 
дълбоко в мен отекна, 
Сърце заби във ритъм бурен, 
когато погледът ти моя срещна.   

Усмивката ти миловидна 
горещ вулкан разпали.
И извор отдълбоко бликна, 
духа притихнал да погали.   

И сякаш в струи енергийни 
докоснати душите ни летяха.
Огнища жарни, клади буйни, 
отломъци искрящи заваляха.   

Но чудо случи се във мигновение! 
...Твоя образ бе отнесен 
в стихийно изпарение. 
Ти ангел бе небесен 
 ...или бе видение?   

Единствен сън сънувам оттогава 
- веднъж когато теб видях 
по лунната пътека слязла.
В бял палат на морски бряг. 
През проход балдахинен влязла.