БЛЯН     

Къде поела си, любима,
тайнствен порив в теб зове,
с душа сиротна и ранима,
окъпана в стихийни дъждове.

Нощта над теб се спуска строга,
забулила те в звездния си плащ,
по ридове от горест и тревога
нагазваш смело с взор искрящ.

На дланите ти в блян разтворени
приземила се е падаща звезда,
в сълзи без стон проронени,
проблясва искрена мечта.

И там високо
във стремежния ти полет
един копнеж е твойто упование -
при теб да дойда в цветна пролет,
лек пóвей да съм аз, а ти ухание..