БЛЯН
Къде поела си, любима, тайнствен порив в теб зове, с душа сиротна и ранима, окъпана в стихийни дъждове. Нощта над теб се спуска строга, забулила те в звездния си плащ, по ридове от горест и тревога нагазваш смело с взор искрящ. На дланите ти в блян разтворени приземила се е падаща звезда, в сълзи без стон проронени, проблясва искрена мечта. И там високо във стремежния ти полет един копнеж е твойто упование - при теб да дойда в цветна пролет, лек пóвей да съм аз, а ти ухание.. |